Футбол

2 думи след мача.
В ЦСКА няма екип. Това е най-големия проблем. Треньори идваха и си отиваха - резултатът неособено впечатляващ. И за мен основната причина е в атмосферата в клуба. А тя от години е отровена, а и никой не си е на мястото.
Не става въпрос за днешния мач. Той е само един епизод. Епизод от много дълго ходене по мъките. Което още доста ще продължи. Заради чиновниците в канцелариите.
Никой и нищо не може да ме убеди, че тези момчета са от нивото на Нафтекс. Защото ЦСКА днес игра като отбор обречен на изпадане от А група. И това е така, защото го няма екипа в лицето на ръководството.
След издънка като тази, през пролетта на 2006 всички трябва колективно да подадат оставки. Защото това е провал за всички ръководещи клуба, до последния човек. И първи, който трябва да хвърли оставката си е Стефан Орманджиев като най-високопоставен. Без значение, че е на изборна длъжност, както обича самия той да казва. Ей така символично.
Ако този отбор не е изиграл добър мач при Йешич мога да приема за нормално сърбинът да е сочен за главен виновник. Но няма как да забравя миналата календарна година. Тогава отборът бе като юмрук. Сега не е.
Спортнотехнически анализ не ми се ще да правя. То е излишно. Със сигурност Конелиано би стоял по-добре в офанзивен план.
За съжаление, най-вероятно онази престъпна шайка бездарници по върховете в клуба ще остане. Йешич ще бъде уволнен, дали сега дали в края на сезона. И на негово място ще дойде поредния мишок, който да отбива служба на "Армията".
Така или иначе в новата ни история след 1992 година освен изпитаните стари пушки Паро и Пената само и единствено Миодраг Йешич ще се запомни с нещо добро в ЕКТ. Другите се проваляха гръмко един след друг.

Време е да се замислим...