Здравейте! Не знам, защо изобщо реших да пиша подобни работи, но явно съм отчаян вече. Стана доста време ми удря все на карък. Нямам успех нито с работата, нито с жените, а бе въобще за всичко. Запознах се с поредната и тръгнахме и беше страхотно за близо седмица. Естествено тя се оказа поредната свръхобъркана персона, която (меко казано) не знае какво иска. Всяко чудо за 3 дни, както се казва. Започнах не отдавна работа при "уж" доверен човек, но "съвсем случайно" се оказах прецакам (за кой ли път). Работа за без пари в буквалния смисъл. Уж щеше да ме взима, но се оказа, че в последствие не му трябвам, заради което изтървах друга работа. Записах едни курсове, за които ми трябвше лаптоп и съответно си купих такъв (нов). След 3 седмици му изгоря мрежовата карта и айде в сервиза. Не случих нито на работа, нито на жена, а сега и на компютър. Тази каръщина ме преследва вече, не помня от кога. Не знам на какво се дължи това, но се чувствам (малко, ама колко точно) тъпо. Докато пиша в момента ми става смешно на самия себе си, но от вътре се чувствам ужасно. А бе някаквъв страшен карък съм май. Една плочка ще има залепена на криво в целия град и баш в нея ще се спъна. С каквото се захвана, все не става. То бива, ама чак пък толкоз.... а бе не знам. 
↧
Каръщина
↧