Намерих един интересен (поне за мен) абзац от есе. Какво мислите по въпроса ?
Болка. Какво е тя? Простото усещане на ножът, разделящ плътта? Изгарящият кожата пламък или водата, нахлуваща в дробовете? Може би задушаващата емоция, породена от загубата на някой близък.
Болка. Какво е тя? Простото усещане на ножът, разделящ плътта? Изгарящият кожата пламък или водата, нахлуваща в дробовете? Може би задушаващата емоция, породена от загубата на някой близък.
За него, болката е много повече. Тя е приятел, учител и вестоносец.
"Ти си жив", шепне тя.
Да, той е жив. И ще се бори.
Болката не е приятна, но той не е като всички други. Не се страхува от нея, не я мрази. Той я прегръща.
Животът не е черно-бял. Ако няма болка, омраза, ако няма ярост и нещастие, как щяхме да измерим хубавото? Красивите и приятни моменти, изпълнени с чувство и емоция. Нима щяхме да ценим топлият пясък под краката ни, хладните вълни които ни обхващат. Хубавото уиски, разтапящият се сладолед, дългата, сладка целувка на любимия човек. Какво щяха да са те, ако я нямаше болката ?
Нищо.